За община Ковачевци и ОбС на БСП

Името на селото е засвидетелствано писмено в турските данъчни регистри през 1576 г. под формата Ковачова. Може да се предположи, че то е свързано с ковашкия занаят на неизвестен род от този район. Както много други наши селища, така и Ковачевци си има своята легенда, която търси връзката с миналото. Старите хора казват, че по време на турското робство голяма част от селото и имотите около него били притежание на богат българин ковач. Къщата му се намирала в махала Ковачева падина при село Ракиловци. Ковачът имал воденица на р. Светля до днешната Ляшкова махала. Турците гледали с нескрита неприязън на богаташа гяурин и намерили начин да го оклеветят. Набеден от тях, ковачът попаднал зад решетките на софийския зандан. Оттам го измъкнал влиятелен цариградски турчин, който купувал от него добитък. Освободил го, но в замяна на това ковачът трябвало да му продаде всичките си земи, които имал около реката.

По-късно името на селото се споменава от чужди пътешественици, които са преминали оттук, като Ами Буе и Феликс Каниц. След Освобождението този район е посетен от видния историк и министър на просветата в България проф. Константин Иречек.

По време на петвековното иго тукашното население е било принуждавано да изпълнява редица повинности както към централната турска власт, така и към местните управници. За всяко неподчинение е било подлагано на жестоки изтезания. На 2 пъти Ковачевци е опожарявано и разорявано – първия път през 1806 г. от ордите на Кара Феиз, а втория – през 1850 г. от башибозук, по време на въстанието на българите от Северозападна България, когато местното население също се разбунтува.

Веднъж надигнало глава, населението не се примирило. В организираната от Георги Раковски през 1867 г. Втора българска легия се включва Тодор Стаменов, преселил се от Калище в Ковачевци през 1858 г. Същата година постъпва в четата на Панайот Хитов. През 1876 г. е с българските доброволци, сражавали се край Белград по време на Сръбско-турската война. През пролетта на 1877 г. се включва в редиците на българското опълчение, присъства на връчването на Самарското знаме – скъпа светиня за всеки българин. За проявен героизъм в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново Тодор Стаменов получава кръст за храброст. Участник е и в Сръбско-българската война от 1885 г.

Ковачевци е освободено през януари 1878 г. от четата на Ильо войвода.

През първите години след Освобождението местното население полага грижи за развитието на земеделието и скотовъдството, които през този период са основен поминък за него.

Непосредствено след Освободителната руско-турска война и Кресненско-Разложкото въстание тук приижда населението от други краища на България. Идват бежанци от Пиринския край. Сред тях са Димитър Тренчев и Параскева Досева – родителите на Георги Димитров. Труден е бил животът на заселниците в Ковачевци. Поради липса на средства за закупуване на земя, главен източник за прехрана по онова време, тези хора търсели други начини за препитание.

Постепенно територията започва да се облагородява. След 1915 г. започнали да засаждат ябълкови и крушови градини, от 1945 г. ливадите край реката са превърнати в царевични ниви, създават се условия за развитието на животновъдството.

През годините на войните (1912-1918) настъпват тежки дни за населението от Ковачевци. Много от тях участват във войните, като четирима загиват. В тяхна чест признателното население е издигнало скромен паметник.

През 1928 г. е проектирано шосето от гара Калище през Ковачевци за Сирищник. Само четири години по-късно е направено шосето и през Косача за Радомир. Голямо значение за развитието на селището има разкриването през 1938 г. на редовна автобусна линия от София през Радомир за Ковачевци.

След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. местното читалище го приема за свой патрон.

С построяването (1953-1956) на Дома-паметник „Георги Димитров“ и откриването му (1957) като дом на културата в центъра на селото се поставя началото на благоустрояването на Ковачевци. То добива широки размери. Улиците са асфалтирани, съборени са много стари и паянтови сгради и къщи, а други са ремонтирани и възстановени. През 1972 г. е възстановена и родната къща на Георги Димитров. Изграден е мемориален парк от 278 дка. Утвърдена е традицията официалните гости на Ковачевци да засаждат дръвчета в мемориалния парк.

Вдясно от парка по проект на арх. Рачо Стоянов се изгражда Национален детски екологичен комплекс, който предлага за децата от цялата страна и чужбина прекрасни условия за ученически отдих, туризъм и спорт. Той е единствено страната специализирано заведение за учебно-възпитателна дейност, за укрепване здравето на деца и ученици от всички възрасти. Комплексът е уникален в архитектурно отношение и изключително запазен в екологично отношение.

Днес Ковачевци се оформя като селище с интересен архитектурен облик, възраждащ самобитните традиции на българина от този край.

Председател на ОбС на БСП – Ковачевци

Венцислав Тодоров

Общински съветници на БСП

  • Венцислав Тодоров - Председател на ОбС - Ковачевци
  • Ина Тодорова

МО – Ковачевци

Ивайло Любенов – Председател

Веселин Борисов – Секретар

ОЖС - Ковачевци

Ина Тодорова Найденов – Председател и Председател на Областния съвет 

Гергана Найденова Първанова – Зам.председател 

Движение на Ветераните в БСП – Ковачевци

Иван Ненков - Председател

 

Представителство на БСП в местната власт в община Ковачевци:

Васил Станимиров - кмет на община Ковачевци от 2010 г. От 2009 до 2010 г. е заместник-кмет на общината. От 2003 до 2004 г. е председател на Общински съвет Ковачевци. От 2006 до 2009 г. е старши специалист в Дирекция „Бюро по труда” – Перник, филиал „Земен - Ковачевци”.

Магистър е по Икономика, специалност “Икономика  и организация на труда” в Университета по национално и световно стопанство, гр. София. 

Женен с две дъщери.

 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи