За нас

Перник е „царство на необикновенна мизерия, работническо безправие и безконечни произволи, извършвани над работниците”. Това са думи на младия, изпълнен с енергия работнически трибун – Георги Димитров в началото на 20 век.

През 1906 г в Перник пристигат членове на ръководството на БРСДП – Димитър Благоев, Георги Кирков, Тодор Луканов и др. За да участват в първата най – масова стачка на рудничарите.

Същата година се учредява за първи път в България Рудничарска синдикална организация. Всъщност ръководството и активистите на синдикалния съюз стават учредители на партийната организация в Перник.

На 15 юни 1908 г 12- те апостоли, както ги наричат по – късно слагат основите на организираното социалистическо движение в Перник – Стоян Стойков, Тошо Димитров, Миле Димитров, Темелко Ненков, Григор Ненков, Митко Соколов, Теофил Раденков, Георги Димов, Владимир Джигрев, Серафим Кокалов,Стойне Роглев и Васил Миленков, който е и първият избран секретар на организацията. Всички те с младежки жар и енергия работят всеотдайно за достигане на социалистическите идеи до умовете и сърцата на пернишките миньори.

 Паметен ще остане в историята на партията пешия поход на 1200 рудничари до София, водени от Георги Димитров, срещу антиработническото законодателство на XIV ОНС.

През 1913 г за секретар на партията е избран Темелко Ненков – който е и секретар на Рудничарския съюз. Под негово ръководство само 5 години след учредяването през 1913 г партията на тесните социалисти в Перник спечелва изборите за общински съветници и училищни настоятели.

Социалистическата партия е първа политическа сила и на изборите за XVI НС, при избора на Димитър Благоев и Борис Хаджисотиров за народни представители, побеждавайки в Перник утвърдени партий като либералната, демократическата, народолибералната и др.

През 1925 г пернишките социалисти дават свои свидни жертви : Темелко Ненков – убит в Дирекцията на полицията, Иван Недялков Шаблин, Георги Христов, Серги Модев, Рахила Ангелова, Деян Гебрев.

Дейци като Александър Миленов,Фердинад Тодоров, Митко Соколов и редица други са в затвора без съд и присъда.

1927 г нелегалната БКП учредява легална Българска работническа партия със секретар Фердинад Тодоров.

Пернишката партийна организация изписва славни и героични страници в антифашистката борба през 2-та Световна война.

На територията на Област Перник са създадени три партизански отряда. Перник е незаменим тил на партизанското движение в Трънско, Брезнишко и Радомирско.

Десетки се включват в отрядите.Ръководената от Валентин Андреев РМС- ова организация изпраща в Трънския отряд 30 партизани.

В битката с фашиската полиция в къщата на ятаците Стоил и Лозан Боневи, загиват секретарят на организацията Иван Гарванов и Евлоги Агаин. Свидни жертви са и антифашистите от пернишко Нестор Петров, Благой Гебрев, Евтим Балканджийски, Цветана Живкова -16 годишна,Стоил Цветков и много други. Всички те загиват за свобода и за едно по – добро бъдеще.

В годините след 9- ти септември 1944 г партийната ни организация и нейните лидери и кадри са в основата на това Перник да се превърне в най- голямата строителна площадка в България.

Съществен принос в борбата против фашизма и капитализма имат и отрядите на територията на днешната пернишка област. Трънският, Радомирският и Брезнишкият отряд извършват множество геройски акции, като от самото създаване на първия от тах – Трънския многобройно население от ятаци и помагачи се включва в народоосвободителната война.

 

 

Първите партизани в Трънско излизат в нелегалност в началото на 1942 г. Установяват контакт във гр. Враня и взаимодействат с партизанските сили на ЮНОА. През м. април на 1943 г. бойна група от района, създадена в началото на годината се разраства в Трънски партизански отряд. Командир е Славчо Трънски, политкомисар Делчо Симов, заместник-командир Стефан Рангелов.  На 16 юни 1942 г. , съвместно с югославски партизани завзема село Главановци. Провежда през 1943 г. акции в с. Джинчовци, с.Стрезимировци, с. Лялинци, с. Ярловци, с. Къшле, с.Горна Мелна. с. Забел, с. Филиповци и с. Бохова, с. Цергиловци. Преустановява доставките на храна от Трънско за частите на Вермахта в Югославия. На 7 септември същата година участва в тежък бой с правителствени части при вр. „Янчева чука“ до с. Бохова.В началото на 1944 г. провежда десетки акции в с. Лешниковци, с. Туроковци, с. Къшле, с. Долна Мелна, с. Горна Мелна и с. Уши. Води боеве с армейски и жандармерийски подразделения при с. Костуринци, с. Грознатовци и много другиПрез пролетта на 1944 г. отрядът се разраства с нови 300 бойци. Провежда нови десетки акции. Изтегля се в района на с. Кална и с. Църна трава в района на ЮНОА и се прегрупира.I- и батальон участва във формирането и действията на Първа, II- и батальон в Втора софийска народоосвободителна бригада. Извършват бойни походи в Рила и Стара планина.  Участва в битката при Батулия.В района на действие остава III- и батальон, който извършва поход до с. Кална и с. Църна трава. Снабдява се с английско оръжие, спуснато с парашути в района на ЮНОА. През м. юли 1944 г. отрядът се събира в Трънско и води боеве при с. Лева река, на 28 юли при с. Еловица и с. Костуринци. Провежда акции в с. Джинчовци, с.Драинци, с. Берайнци, с. Радово, с. Костуринци, с. Извор, с. Драгойчинци и с. Чепинци и на практика създава своя свободна територия. Трънския отряд е най-значимото партизанско формирование през 1944 г. На 6 септември 1944 г. се включва в състава на Софийска народоосвободителна дивизия.  На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в гр. Трън, гр. Брезник, гр. Босилеград и се насочва към гр. София.

Радомирския партизански отряд „Георги Димитров“ е създаден на 13 май 1944 г. в местността „Еловдолско усое“. Първите 14 партизани са доброволци от с. Извор, с.Друган и с. Дрен. Командир на отряда е Славчо Радомирски, политкомисар Георги Величков. Провежда акции в с. Светля, с. Долна Секирна и с. Горна Секирна. Поради масовото постъпване на доброволци, отряда се прегрупира в три чети. Овладява с. Кошарево, с. Сирищник, с. Друган, с. Еловдол, с.Душинци, с.Кондофрей и с. Чуковец. В началото на м. август 1944 г. попада в обкръжение. Води бой с армейски и жандармерийски подразделения при с. Добри дол и успявя да пробие обкръжението. На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в с. Кондофрей, с. Гълъбник, с. Трекляно и в гр. Радомир.

Брезнишкият партизански отряд е създаден през м. юли 1944 г. Основно ядро на отряда са партизани от Първа и Втора софийска народоосвободителна бригада, завърнали се от големите походи през м. май 1944 г. в Рила и Стара планина. Командир на отряда е Тодор Рангелов-Ярославски, заменен през м. август от Евстати Зарев. Политкомисар е Владо Стефанов. Извършва поход до с. Кална и с. Църна трава в Югославия. Снабдява се от партизаните на ЮНОА с английско оръжие спуснато с парашути. Включен е в състава наСофийската народоосвободителна дивизия.В началото на м. септември 1944 г. извършва боен поход към България. На 8 септември завзема с. Ново село. Към отряда се присъединяват въстанали селяни от с.Ярославци, с. Завала, с. Чеканец и с. Билинци. На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в гр. Брезник.След 9 септември 1944 г. влиза в състава на Първи гвардейски народоосвободителен полк и взема участие в първата фаза на войната срещу Германия.

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи