Община Радомир

Председател на ОбС на БСП-Радомир: Георги Маноилов Георгиев

 гр. Радомир 2400, пл. "Свобода" № 4

bsp_radomir@abv.bg

Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо, антично селище и некропол. Населението е с будно национално съзнание. Първото килийно училище в общината се открива през 1826 г. в с. Радибош. В гр. Радомир учебното дело датира от 1868 г. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Радомир като малко градче с не повече от 2000 - 3000 жители по-скоро приличащо на село. Над площада, който е малко наклонен, се намира конакът на Мюселим с харема и градините му, обградени със стени. На самия площад има добре уредена странноприемница, държана от един грък от Янина.

В Руско-турската война от 1877–1878 г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с. Долна Диканя, Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г.

Българската армия в Радомир, юни 1913 г.

При избухването на Балканската война през 1912 година четиринадесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1918 г. гр. Радомир става център на Войнишкото въстание. Оттук на 27 септември 1918 г. България за първи път е провъзгласена за република. На 10 януари 1944 г. след въздушен бой на български и немски изтребители с 280 самолета - 180 англо-американски бомбардировачи и 100 изтребителя, в който са свалени 8 "летящи крепости" и 3 изтребителя, при Радомир e свален и загива кап. Герхард Венгел.

В община Радомир има 13 учебни заведения, 3 детски градини, 25 читалища, 1 младежки дом, три музейни експозиции Град Радомир с неговите предприятия от леката и най-вече тежката промишленост е част от Софиийско-Пернишко-Радомирският комплекс, който осигурява над 20% от промишлената продукция на страната.